Как да защитим ценностите?

От Лео Клинкерс

септември 4, 2019

Лео Клинкерс, септември 2019 г.
Federal Alliance of European Federalists

Беззащитният характер на ценностите
През 1953 г. холандският поет Лусеберт пише: "Всичко ценно е беззащитно." Въпреки това, независимо колко беззащитно е нещо ценно, хората все още искат да го запазят възможно най-добре: снимки на родителите ни в албум, бижута в сейф, пари в банка, прясно мляко в хладилник, бебе в сигурна люлка. Винаги търсим добро място, за да защитим възможно най-добре беззащитната и уязвима природа на ценните вещи.

В тази статия се фокусирам върху

защита на ценностите,
в перспективата на народния суверенитет в смисъл на: "Целият суверенитет принадлежи на народа",
която трябва да бъде организирана от представители на народа, тъй като народът не може да се събира всеки ден, за да взема решения за собствените си дела,
поради което е необходимо да се създаде конституция, която да съдържа правилата, по които администраторите (изпълнителната власт) се отчитат пред представителите на народа (законодателната власт), а тези представители на народа на свой ред се отчитат пред гражданите (избори),
което означава, че защитата на ценностите трябва да има ясно определено място в тази конституция.

Като федералист работя с много други хора за създаването на федерална Европа. Затова, разбира се, мисля за федерална конституция. Но това не е от значение тук. За всичко, което казвам в тази статия за защитата на ценностите, няма никакво значение дали става дума за унитарна или за федерална държава.

Необходимост от защита на ценностите
Ценности като - например - свободното развитие на хората в търсене на щастлив живот в солидарност, сигурност и просперитет са уязвими и беззащитни пред автокрацията, която се заражда в много части на света. Подхранвани и подкрепяни от популисткия национализъм, пренебрегвайки върховенството на закона, автократите манипулират процедурите на своята демокрация, като по този начин подкопават неотменния суверенитет на народа.

Всеки народ има автократи. Обикновено те се крият в пещерите на зле формулирана и зле организирана демократична система. Те се появяват само когато защитните механизми срещу техните манипулации и измами липсват или са толкова отслабени, че с понятието "демокрация" като оръжие могат да унищожат същата тази демокрация.

Автокрацията е висша олигархия, която се проявява като управлява отгоре чрез декрети. Без да се съобразява с представителството на народа отдолу нагоре. Да не говорим за отчитане на администрирането отгоре надолу към народното представителство.

В Европа също има няколко такива хора. Но нека сега не споменаваме имена. По-важно е да посочим заразния характер на автокрацията. Тя засяга и водещи европейски политици, които със сигурност все още не могат да бъдат наречени автократи. Но те ясно показват, че много повече обичат да управляват отгоре надолу, отколкото да търсят силата си в конституции и институции, които съхраняват и пазят ценностите на "народния суверенитет" отдолу нагоре.

Те не се интересуват от предлагането на безопасно място за такива ценности. Отчасти защото им липсват достатъчно знания, отчасти защото това ограничава свободното им поле за маневриране и отчасти защото народът им дава твърде много свобода да се отдават - без да разбират истинските конституционни и институционални градивни елементи на демокрацията - на все по-ожесточено управление отгоре. И след това - подхранвани от последиците от крайно икономическото неолиберално мислене - те си мислят, че се справят добре с това.

В друга публикация, озаглавена "Народният суверенитет: основа за кръгова политика и федерализация (август 2019 г.), завърших с опровержение на изказване на Бил Клинтън в качеството му на президент на Съединените щати: "Това е икономиката, глупако. Това може и да е било валидна поговорка по негово време, но сега вече не е вярна. В условията на заплаха от нарастваща автокрация, включително в Европа, мисля, че поговорката трябва да се чете сега:

"Това НЕ е икономиката, глупако. Това е суверенитетът на народа,
организирани в рамките на истинска демокрация,
въз основа на федерална конституция,
в условията на върховенство на закона."

Къде се пази ценността на "народния суверенитет"?
Общоприето е схващането, че ценностните преценки в контекста на народния суверенитет и демокрацията могат най-добре да бъдат включени в харта. Не отричам, че хартата е добро място, но не е най-доброто място. С поговорката, написана по-горе, съм на мнение, че най-доброто място за защита на основните ценности, разглеждани от гледна точка на "народния суверенитет", се намира в конституцията.

С Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ, Съвет на Европа, Рим 1950 г.) вече имаме такава харта. Но след едно фактическо автократично нарушение разстоянието до защитата на хартата срещу нарушените ценности е твърде голямо и твърде несигурно. Нека се опитам да изясня това с една метафора.

Да предположим, че в дома ви има ценни вещи. За да ги защитите, сте инсталирали алармена система. В случай на кражба с взлом полицията се предупреждава автоматично, но тя пристига едва след 15 минути. Тогава крадецът отдавна е изчезнал. Въпросът е дали някога ще бъде заловен. Същото важи и за това дали някога ще видите отново тези бижута. Алармената система, свързана с полицията, е само вторият най-добър вариант. Най-добрият вариант е да използвате дневна и нощна охрана в самата къща, за да хванете веднага крадеца, преди да е успял да достигне до стойността.

Смисълът на тази метафора е: изграждане на защитен механизъм, който предотвратява увреждането на ценностите. По-ефективно е автократите, които искат да нарушат ценностите на народния суверенитет - и на основаната на него система на демократична отчетност - да бъдат отрязани с вграден защитен механизъм, вместо да се опитват да въведат ред след нарушението чрез дългосрочни и несигурни процедури на хартата. Без да отричам полезността на договора като средство за защита на ценностите в контекста на народния суверенитет, твърдя, че тази защита трябва да се осъществява преди всичко в рамките на конституцията.

За да се засили вграденият първи защитен механизъм, следва да се приложи и вторият най-добър вариант чрез конституционна разпоредба, според която въпросната държава ще бъде страна по ЕКПЧ с така нареченото пряко действие. Това означава, че съдебните органи на държавите, които са членки на ЕКПЧ, трябва да разглеждат цялото законодателство и администрация в светлината на ЕКПЧ. Встрани от това, всички държави - членки на ЕС, понастоящем са страни по ЕКПЧ, но самият ЕС не е.

Във връзка с необходимостта от изграждане на по-добри механизми за защита в рамките на демокрациите се позовавам на една отлична статия на Матео Ларуфа, озаглавена "Институционалната защита на демокрацията.

В коя част на конституцията трябва да се осъществява защитата?
Като приемаме, че конституцията е първото и най-добро място за защита на ценностите на "народния суверенитет", навлизаме в сферата на законодателството. Това не е област, която е позната на всички. Без малко обяснение на законодателната техника моята позиция може да не е достатъчно убедителна.

Същност на законодателната техника
Законите се състоят от три основни части. Качеството на всяка част определя силата на закона. Първата част обикновено е съвсем кратка, само няколко изречения, и съдържа разглежданезащо е приет този закон. Така че това е описание на цел. Целта е равна на стойност. Тази ценност трябва да бъде защитена с норми. Със своите членове от 1 до X нормите са втората задължителна част на правото. Третата част се нарича обяснителенмеморандум. В него се обясняват контекстът, намерението и аргументацията на закона. Без тази част съдията е в неведение, когато тълкува съдебно дело.

Когато става дума за обикновен закон, наричаме разглеждането просто: разглеждане. С уговорката, че ние в Нидерландия използваме латинска дума за това: Considerans. Но когато става въпрос за разглеждане на конституция (майката на законите), ние го наричаме: Преамбюл.

Не обръщам внимание на дискусиите сред юристите по законодателни въпроси за това дали една конституция се нуждае от преамбюл или не. За мен това не е въпрос. За мен като експерт по публична администрация с конституционно образование е немислимо да ти бъде позволено да създаваш задължителни за гражданите правила, без да опишеш тяхната цел, ценност. След това с инструменталните норми, т.е. с членовете на конституцията, да посочиш как смяташ, че можеш да защитиш тази ценност. Ето защо считам факта, че нидерландската конституция няма преамбюл, за недостатък на нидерландската конституционна система. Пренебрегвам и въпроса дали преамбюлът трябва да бъде кратък и силен, или задълбочен, вграден в добре обмислена мотивация и аргументация. Избирам втория вариант.

Преамбюлът като душата на конституцията
Възгледът, че защитата на ценностите трябва да се регулира предимно в сферата на самото конституционно право - като най-добър защитен механизъм срещу автократично завземане на властта - ме кара да посоча къде е правилното място. Е, това е преамбюлът, разсъждението за това защо се създава конституцията.

Ценностите в контекста на народния суверенитет и т.н. са душата на неотменимите права на гражданите. Текстът на това - отчасти правен текст, отчасти обяснителен текст - трябва да бъде изключително прецизен. И това изисква изключително умение поне по два въпроса: да се знае какво трябва да бъде съдържанието и да се знае как трябва да бъде формулирано то. Съдържанието е въпрос, който най-добре се изразява от самите граждани в съответствие с "мъдростта на тълпата". Докато формата е задача и въпрос за професионалисти, които знаят как да оформят правилна конституция за това съдържание. Метафора: клиентът обяснява какво иска да има на пицата и пицарят прави от това нещо вкусно, докато пицарят като професионалист отказва да направи пица, ако клиентът каже, че би искал да има сладкиш с бита сметана върху салама и аншоата. Това не е подходящо за пица.

И двата аспекта - методологически правилното разпределение на гражданите и професионалистите - бяха потъпкани в процеса на изготвяне на европейската конституция, ръководен от Валери Жискар д'Естен (2003-2005 г.). Резултатът беше Договорът от Лисабон - най-лошият възможен правен документ, писан някога в Европа. За повече информация относно ролята на гражданите и професионалистите при изготвянето на федерална конституция за Европа, се позовавам на книгата сиСуверенитет, сигурност и солидарност.

По-подробно разглеждане на сериозността на случая
През последните години в света има толкова много бунтове срещу властите, че трябва да се запитаме: какво се случва тук? Демокрациите сякаш ерозират, автокрациите сякаш експлодират, а гражданите отчаяно и безплодно търсят своята роля и позиция в тези процеси на демократичен разпад. За този сериозно нарастващ проблем се позовавам на една отлична статия на Шани Мор: "Никой вече не разбира демокрацията.

Независимо дали става дума за жълтите фланелки във Франция, демонстрациите в Хонконг, в Англия - за съпротивата срещу Брекзит и спирането на работата на парламента, в Русия - за демонстрациите срещу Путин, в Югоизточна Индонезия - в Молукските острови и в Западна Папуа - за все по-нарастващата съпротива срещу Индонезия, за безмилостната борба между Израел и палестинците, стремежите на региони като Каталуния, Страната на баските, Шотландия, Уелс да се откъснат от родината, напрежението в Кипър между гръцката и турската част, разделението в Украйна между Изтока, Запада и Крим и как Договорът от Лисабон действа като разкол в ЕС по въпроси като имиграцията и еврото.

Списъкът на бунта и съпротивата срещу автокрацията е по-дълъг, но ще го оставя на този етап. Въпросът не е дали трябва да подкрепим стремежа на Шотландия към независимост, или не. Не става въпрос да вземаме страна. Въпросът е: искаме ли или не искаме да дадем на всички народи по света - а оттам и на народите в Европа - конституции с преамбюл, основани на ценностите на народния суверенитет и всичко, което го съпътства?

Ако европейските правителствени ръководители смятат, че следващото десетилетие ще бъде период на спокойствие и тишина, те вероятно правят една от най-важните грешки в живота си. Те ще се върнат, със или без сила, към необходимостта да преоткрият връзките, които изграждат веригата на "народния суверенитет":

представителство на народа,
въз основа на пълноценна конституция,
с преамбюл, който е първият и най-важен защитен механизъм, изразяващ ценностите на човечеството,
които след това съдържат в членовете на Конституцията първата защитна линия за ефективна защита на ценностите от Преамбюла,
подкрепена дистанционно от втората линия на защита под формата на харта, например Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Заключение
Казаното дотук се отнася както за унитарните, така и за федералните държави. Като федералист, аз разработих заедно с Херберт Томбьор в Документи на европейските федералисти (2012-2013 г.) - федерална конституция с преамбюл за федерална Европа. В рамките на Федералния алианс на европейските федералисти (ФАЕФ) работим по усъвършенстването на този преамбюл, тъй като сериозността на ерозията на демокрацията в Европа ни кара да бъдем изключително бдителни. Тъй като всичко винаги може да бъде подобрено, работната група на Световното федералистко движение Нидерландия (WFBN) си постави за задача да подобри съществуващата ни версия през есента на 2019 г. След това тя ще бъде предмет на консултации с гражданите на Европа.